3 начина да научите сина си да изразява емоциите си

„Спри да плачеш, нали ще ставаш мъж!“ С фрази като таза, родителите често се опитват да внушат на сина си, че трябва да сдържа чувствата си. Но бъркат.
Ако на пет-шест години, когато е тъжно, обидено, сърдито, гневно, момчето бяга от чувствата си, ако се затваря в себе си и не споделя, едва ли по-късно ще е склонно да говори и няма да може да управлява емоциите си. И с този сериозен проблем ще се сблъскат неговите  приятелки и съпруги.
Защо е добре от ранна възраст да учим детето да разпознава и да изразява чувствата си и как да му помогнем, обяснява психоложката Олга Деверева.

„Има фундаментална разлика от начина, по който мъжете и жените изявяват емоциите се. Задача на мъжа е да действа ефективно. Следователно, още от детството, той подсъзнателно възприема емоциите като нещо безполезно.
И ако родителите също го насърчават да ги потиска, тогава няма как да развие способност открито и без стеснение да изразява чувствата си “, обяснява психоложката и съветва как да им помогнете.

Забавлявайте се и ... говорете
Малчуганът явно е разтревожен от нещо, но когато се опитате да го извикате, за да си говорите, той се обръща и бяга.
„Притеснените родители искат да изяснят ситуацията възможно най-скоро. Детето обаче в един момент става необичайно палаво. Какво се случва?
Физическата активност или преминаването към нова дейност помага на момчетата да облекчат стреса“ , казва Олга Деверева.
Стресът има различни прояви. Някои деца трябва да тичат и да са шумни, други трябва да се оттеглят в стая и да играят любимата си компютърна игра. Оставете ги, дори ако по принцип ограничавате компютърните игри.
След половинчасова почивка опитайте отново да започнете разговор с него. 

Време за размисъл 
Ами ако след половин час детето все още не е готово за диалог?
Момчетата понякога се нуждаят от повече време, за да прехвърлят информация към центъра на мозъка, отговорен за емоциите и вербалната сфера. Физическата активност им помага – позволява им да превключват вниманието си за известно време. 
Важно е родителите да вземат предвид тази особеност, въпреки факта, че искат да помогнат на детето, е добре да са търпеливи. 
Вашата помощ може да се изрази в това да му дадете лично пространство. Опитайте се да говорите с него на следващия ден.

Помогнете му да „изхвърли“ емоциите
Важно е да сте подготвени за агресивното поведение на сина си, когато започне да крещи или да хвърля играчките. Не се тревожете, действайте.
Ако гневът му е насочен предимно към вещи, които му принадлежат, нека изрази чувствата си по този начин.
Когато видите, че преминава границата на приемливото, не бързайте веднага да го наказвате. Вместо това му предложете алтернативен начин за облекчаване на стреса. Кажете му:
„Вземи тази дълбока чаша и крещи в нея! “

Ако той отправи обидни думи към вас, обърнете го на игра. Например, накарайте го вместо обидна дума, да каже имената на зеленчуци или плодове.
В същото време детето трябва да разбере: няма нищо лошо в това да изпитва гняв или раздразнение. Просто му покажете няколко начина, които ще му помагат да се справи с негативните си чувства, без да обижда другите.

Намерете асоциация
Често на децата (особено момчетата) им е по-лесно изразят емоциите си чрез думите на любим герой от книга или анимационен филм.
Предложете ролева игра. Измислете заедно история, която е близка до това, което преживява в момента. Нека то влезе в ролята на екшън героя или на наставника и да разреши конфликта.
Може вие да поемете и двете роли, а детето, без да влиза в диалог с вас, просто да слуша. В този момент то се среща с чувствата и емоциите, за които по-късно може да говори.

Как да го научим да изразява емоциите си с думи

1. Назовете чувството. Покажете на детето, че когато нарече емоциите с техните собствени имена, тогава ще се почувства по-добре. Насърчете го да използва прости думи: „Страх ме е“, „Това не ми харесва“ , „Тъжен съм“, „Обиден съм“ и т.н.
Важно е то да разбере, че родителите споделят неговите чувства и няма да му се скарат за тях.

2. Разкажете за себе си. Не забравяйте, че децата преди всичко вземат пример от нас. Не се страхувайте да говорите с тях за чувствата си, за това, че и вие сте тъжни или обидени.

3. Съжалявам. Ако не сте били сдържани с детето, му се извинете и му обяснете чувствата си: „Бях твърде ядосан и затова ти се разкрещях. Прости ми, нека се помирим и да се прегърнем."

Мона Василева